Апарт хотел АНАСТАСИЯ
АПАРТАМЕНТИ
ЦЕНИ и УСЛОВИЯ
ГАЛЕРИЯ
НОВИНИ
За СОФИЯ и БЪЛГАРИЯ
ПЪТЕВОДИТЕЛ
ЛЮБОПИТНО




Новини

Лейтенант Хубер Грубер на гости в Резиденция Анастасия

Невероятният комик от любимия на хиляди хора по света хитов английски сериал Ало, ало?!, Гай Сайнър (в ролята на лейтенант Хубер Грубер), избра Резиденция Анастасия за престоя си в София.

Тук можете да се запознаете с цялото интервю дадено от г-н Сайнър в Резиденция Анастасия за In Life Media Group както и на www.inlife.bg:


АЛО, АЛО?! ПРЕКРАСНИЯТ КОМИК ГАЙ САЙНЪР СПЕЦИАЛНО В БЪЛГАРИЯ ЗА БИЗНЕСДАМА НА ГОДИНАТА

Любим персонаж от прочутият сериал, вечно усмихнат и с неописуемо чувство за хумор! Това е Гай Сайнър! Той дойде за няколко дни в България с любезната покана и съдействие на Евгени Минчев, за да бъде почетен гост на връчването на годишните награди Бизнесдама на годината 2014. За кратко го срещнахме във фоайето на Резиденция Анастасия, където той отседна за своя престой в България и взехме интервю за вас, по време на което, уверяваме ви, не спряхме да се смеем и забавляваме…

- Очаквахте ли, че „Ало, ало“ ще Ви донесе такава популярност?

Гай: Не! Ние всички бяхме много изненадани. Това беше опасна идея, да се прави комедия за Втората световна война като цяло. Беше истерично смешно първия път когато чух за моя персонаж, но имаше противоречиви мнения в началото, че е глупаво и т. н. Но накрая всички много го харесаха.

- В него играете ролята на военен. Какво е отношението ви към военните по принцип?
Гай: Аз идвам от военно семейство. И винаги съм имал голям интерес и към двете световни войни, т. к. семейството ми е участвало и в двете. Баща ми беше военен пилот, участвал във Втората световна война, първо като доброволец във Великобританските въздушни сили, а после в американските, когато Америка се включва във войната. Дядо ми пък е участвал в Първата световна война. А аз от своя страна завърших военно училище в Англия - Wellington College.

- Ролята на лейтенант Хуберт Грубер ли е любимата Ви роля или е някоя друга?
Гай: Това е любимата ми роля. Той ми липсва много. Той беше много по-добър мъж от мен и се забавлявах много с него. И той стана много известен.

- С какво се занимавате в момента и играете ли някъде?
Гай: Не. В момента продуцирам филм, но не искам да разказвам нищо за него, преди да е станал действителност. Нали знаете, преди това да стане всичко е просто една фантазия. Както ние казваме правенето на филми е като да гониш котка – тъкмо ти се струва, че си стигнал до някъде – и хоп, и тя избяга.

- Какъв се чувствате повече – американец или англичанин?
Гай: 50 на 50. Смешното е, че когато съм в Америка се чувствам англичанин, а когато съм в Англия – американец. И двамата със сестра ми се смеем за това, че навсякъде и никъде не сме у дома. Нямаме корени. Но за това пък да речем, ако знаех български и дойда да живея тук, след няколко месеца ще се чувствам като у дома си.

- А коя от двете държави предпочитате?
Гай: Харесвам ги и двете еднакво. Така е политически коректно да отговоря (смее се). И в двете има неща, които харесвам и които не харесвам.

- Чрез ролите си Вие буквално пътешествате във времето – от „Аз, Клавдий“ до „Стар Трек“.Ако можехте да избирате – в коя епоха бихте желали да живеете?
Гай: Не знам, как ще прозвучи, но… бих желал да живея по времето на войната. Поколението на моите родители. В Америка ние го наричаме Най-великото поколение. Има един вид блясък… и незабавност. Срещаш някой, влюбваш се в него и се жениш, защото утре може и да не си жив. Всичко е било въпрос на живот и смърт, и хората са имали своите вярвания. Моите родители живееха за момента, не като сега…

- Вие не сте за първи път в София. Успяхте ли вече да си изградите някакви впечатления от столицата ни?
Гай: В действителност не. Само от двата хотела (смее се). Истината е, че нямам достатъчно време. Предния път бях тук за 4 дена, сега за 3 дни, ако имах повече време с удоволствие щях да обиколя и забележителностите. За сметка на това успях да направя впечатления от хората, те са по-интересни за мен от църкви и музеи. Срещнах един млад мъж, преди да дойда тук и той ми заяви: „Българките са най-красивите жени!”. Аз не му повярвах, но наистина българките са най-красивите жени. А най-много ми допадна, че този млад мъж харесва своите сънароднички – не каза: „Аз харесвам французойките или някои други.”. Аз наистина обичам българите и искам отново да се върна тук!


За нас беше чест и удоволствие той да бъде наш гост!

 

« назад към новините